Стоян Атанасов е художник, графичен дизайнер и магьосник на оформлението. Също майстор на саркастичните статуси във фейсбук, а по негови обещания и бъдещ автор на най-реалистичната книга за опита му в графичния дизайн и общуването с клиенти, която светът някога е виждал, чувал и чел. Със Стоян сме работили по много визии заедно и мога най-сериозно да ви кажа, че освен всичко казано дотук, той е и: всеотдаен, перфекционист, работохолик, креативно чудовище, професионалист от класа, каквато в България се среща рядко. Няма да си го признае, но е и мечтател. Той стои зад проекти като: Събрани приказки и разкази на Ханс Кристиан Андерсен, „Фантастични животни и къде да ги намерим“, „Куидичът през вековете“ и „Много хубав живот“ от Дж. К. Роулинг, българските корици на книгите на Виктория Шуаб, визията на аудиосериала на Капка Тодорова „Гълъбова кръв“, „Вегетарианката“ от Хан Канг, книгите на Стан и Стефи и „Вярвай в чудеса“ от Павлина Делчева – Вежинова.
В началото
Помниш ли коя е първата книга, която съзнателно си взел да четеш сам?
Не помня коя е била първата. У дома винаги е имало много книги. Родителите ми ми четяха много и се научих да чета преди да тръгна на училище. Спомням си първата по-сериозна книга, към която посегнах сам – „Клетниците“ на Виктор Юго. Може би ми беше малко рано за нея, но я прочетох и много ми хареса.
Кой е бил главният мотиватор в семейството ти да заобичаш книгите?
Примерът на родителите ми е от голямо значение, макар че не всичко, което ми препоръчваха, когато бях дете, ми допадаше. В някакъв момент открих книги, които наистина ми харесват и постепенно започнах да ги редувам с такива, които намирах в домашната библиотека.
Кога започна да обръщаш особено внимание на илюстрациите и по-късно – на оформлението на книгите?
Със сигурност винаги съм ги забелязвал, но помня, че първата книга, чиито илюстрации ме накараха да се замисля, че вероятно е адски приятно да си илюстратор, беше „Ерик“ на Тери Пратчет с прекрасните илюстрации на Джош Кърби.
Мечтал ли си за друга професия, или винаги си знаел, че ще се занимаваш с рисуване и дизайн?
Като малък рисувах непрекъснато. Бях от децата, които, ако имат блокче за рисуване и комплект флумастери, могат да се занимават сами с часове. В училище бях в паралелка с изобразително изкуство, ходех на уроци… Искало ми се е да имам творческа професия, но конкретно графичният дизайн дойде като решение на по-късен етап в живота. В определени моменти съм обмислял да се занимавам с готвене и с медицина. Понякога още ми се случва да се замислям за тези опции. 🙂 С немалко хора съм споделял, че ми се иска някой ден да си имам сладкарница за чийзкейкове. Десетки различни видове. Рецепти от целия свят. Крем и разкош. 🙂
Мемоари на занаята
Как започна и се разви професионалният ти път?
Когато завърших гимназия и се преместих от Бургас в София, трябваше да си намеря някаква работа. Пробвах различни неща, но опциите за човек без абсолютно никакъв професионален опит поне тогава не бяха нито твърде много, нито особено добре платени, да не кажа изобщо. Мой приятел работеше в издателство и след като чу, че отново искам да си сменя работата, сподели, че в тяхното издателство търсят хора за склада. Кандидатствах и започнах първата си работа в книгоиздаването – като общ работник. Работих там 2 години и половина и научих много. Заобиколен от книги и с хора, занимаващи се с книгоиздаване, се интересувах от всичко, свързано с процеса. Не се притеснявах да питам. Ти самата знаеш, че влюби ли се човек в книгоиздаването, обикновено е доживот, и ми стана ясно, че с това искам да се занимавам, по един или друг начин.
Докато работех там, открих, че ми е адски интересна работата на дизайнерите и страньорите. Както винаги ги описвам, когато разказвам за това, струваше ми се, че в стаята на дизайнерите се случва магията.
Междувременно влязох в НБУ, специалност графичен дизайн, и от издателството ми позволиха да ходя от време на време при дизайнерите, за да се уча на практика. Помагал съм с дребни задачи и страшно ми харесваше.
След това, през 2010 г., започнах първата си работа като дизайнер в друго издателство. Там срещнах страхотни колеги, с част от които работя и до днес. Задачите бяха изключително разнообразни и си беше по-голяма школа, отколкото някой начинаещ дизайнер може да си представи. Научих страшно много. Постепенно работата ми явно е станала разпознаваема, защото започнаха да идват външни поръчки. Известно време ги правех паралелно с другата работа – от 9 до 6 в офиса, после още няколко часа вкъщи. В края на 2014 г. реших, че може би е време за следваща стъпка, напуснах работа и започнах да работя изцяло на свободна практика. Това продължи само една година, защото обемът на работата набъбна толкова, че понякога ми се налагаше да работя по 2-3 дни без почивка, ако не броим кратка дрямка на дивана в студиото.
В началото на 2016 г. заедно с Моника Писарова, с която работехме заедно в издателството, основахме Kontur. Скоро след това се присъединиха и Таня Минчева, която пък някога ми беше пряк ръководител в издателството, Силвия Иванова, нашата аниматорка, и Васи Стоянова, илюстратор. След време Моника и Силвия избраха друг професионален път, а анимациите ни пое Милена Симеонова. И ето ни тук, сега.:)
В общи линии, как се прави една корица и как се илюстрира цяла книга?
И корицата, и илюстрациите са сериозна работа.
Първо, задължително се чете книгата. Поне на мен ми е задължително, защото илюстрациите са в услуга на текста, а нямам идея как това може да се случи, ако не познавам текста.
След това е мисленето. Какво искаме да покажем, какво НЕ искаме да покажем, какво искаме да кажем с корицата или с илюстрациите. Как да внушим определено усещане, как да предизвикаме конкретна реакция. Не мисля, че резултатът може винаги да е еднакво добър. Има по-успешни и недотам успешни опити. Старая се никога да не пускам нещо, което силно не харесвам, просто за да отметна работата като свършена.
С илюстрирането на цяла книга до голяма степен е същото, но отнема много, много повече време. А времето никога не достига. Някой беше казал, че една илюстрация никога не е завършена, просто в някакъв момент идва крайният срок. 🙂
Кое е най-трудното в професията на дизайнера? А най-сладкото?
Често се налага бързо да прескачам от проект в проект или да се работи по няколко коренно различни неща едновременно. Преминаването от един поток информация към друг може да бъде много изтощително и се налага да има много добра организация, а аз не съм естествено организиран човек. За щастие, всички в екипа вече сме свикнали с този ритъм.
Най-сладкото е, че това наистина е работата, която обичам и всеки ден си напомням, че да я върша е огромна привилегия.
Допускал ли си професионални грешки, от които косата ти е настръхвала?
Греша рядко, но обикновено е много мащабно. Колкото и да си повтаряме, че който не работи, той не греши, когато цял сгрешен от дизайнера тираж бъде бракуван, на никого не му е приятно. Преди 6-7 години ми се случи да пусна едновременно корици за две различни книги с грешен размер. Хванаха грешката в печатницата чак когато всичко беше отпечатано и кориците трябваше да се сглобяват с телата. Емоцията е неописуема.
От известно време много от кориците и телата на книгите на българския пазар пише, че са излезли от Kontur Creative – как реши да си направиш дизайнерско студио?Мислел съм си за това известно време преди да го направя, но беше по-скоро някаква мечта за далечното бъдеще. Когато действително се случи, водеща беше необходимостта – както разказах по-рано, обемът на работата нарасна изведнъж и не можех да се справя сам. Когато се реших на стъпката, не разбирах нищо от бизнес и може би още не разбирам. Но знаех, че имам желание, знам как да върша дизайнерската и предпечатарска работа, и мога да науча останалото в движение. Четири години и половина по-късно всичко е наред и Kontur се справя по-добре, отколкото съм си представял, че е възможно.
Какви са основните трудности, пред които се изправяш всеки ден?
Всеки ден е изпитание за личната ми дисциплина. Всеки ден е дипломация и общуване с много хора. Всеки ден е борба да се спазят срокове и всичко да се предаде във възможно най-добър вид – естетически, идейно и технически. Макар че всички в студиото имаме двуцифрен брой години опит в този тип работа, всеки ден се налага да учим нови неща и да си припомняме такива, които не сме използвали от много време. И всеки ден ми се налага да се справям с АРХИВА от файлове, моята болка и проклятие. 🙂
Ripe Cheese
Какво би посъветвал хората, които никога не са работили с дизайнер – кои са непростимите грешки и добрите практики?
Да бъдат готови за диалог. Ние със сигурност ще имаме въпроси за техния проект, и сме готови да отговорим на всички въпроси, които те биха могли да имат.
Да знаят, че е тяхно право да изискват, но да бъдат готови да чуят как според нас нещата могат да се подобрят.
Да имат предвид, че нищо не може да ги спре да микроменажират всеки детайл, но да не забравят да гледат общата картина, докато го правят.
И да бъдат отворени за нови идеи. Понякога всичко звучи прекрасно на теория, но на практика не работи както сме си го представяли.
На коя книга би ти се искало да направиш корица?
Повечето книги, за които съм мечтал в професионален план, ми се случиха. Имам си още една мечта, но нея съм я запазил за личен проект в свободното време. Доколкото имам такова. 🙂
Каква музика слушаш, докато работиш?
Много е срамно. Имам си плейлист в Spotify, който се казва Ripe Cheese (идеята дойде от бивша колежка, Жени, която също имаше плейлист с такова наименование, защото е пълен само с чийзи музика). Достъпът до него е свободен и ако ви е интересно, търсете в Spotify, и слушайте на воля. 🙂
Какво би посъветвал хората, които в момента мечтаят да станат художници и дизайнери?
Да четат възможно най-много и най-разнообразни неща, и да се стараят да намират по нещо, което да ги развълнува или впечатли във всяка история. Да рисуват още повече, отколкото четат. Да обръщат внимание на книгите, които минават през ръцете им. Да са критични. И да бъдат упорити, защото тази работа изисква постоянство и отдаденост.
Препоръчай ни книга, която ти е помогнала много в професионален план.
„Човешкото тяло“ на Бамес, „Техническо редактиране на книгата“ на Текла Малиновска и Людвик Сита, „Архитектура на вестника“ на Димитър Георгиев и всичко на Васил Йончев. Някои от заглавията са трудни за намиране, но и в това си има тръпка – като лов на съкровища е. И накрая, когато книгата е в ръцете ти, установяваш, че действително е съкровище. 🙂
PS Оставям тук страхотното фирмено видео на Kontur. А забавните им новогодишни честитки можете да видите във фейсбук страницата им.
Бени 😉
