Как се случи всичко
Попадането ми в издателския бранш беше хем случайно, хем не чак толкова. Ще излъжа, ако ви кажа, че винаги съм мечтала да съм редактор, но истината е, че това беше целта ми в последните години. Записах специалност „Българска филология“, защото винаги съм обичала не само литературата, но и българския език. Когато кандидатствах в Софийски университет, може би имах идеята да се занимавам с журналистика, но тя умря, още преди да ме приемат (по първо желание, на второ класиране). Винаги съм искала да разширя знанията си по български език и литература, но нито веднъж по време на четиригодишното ми обучение не съм обмисляла възможността да стана учител. Не мога да кажа, че в СУ получих желаните знания, къде от мързел, къде заради преподаватели и изобщо заради системата на българското образование, но съм благодарна на Университета за хората, с които ме срещна. От първия ден като студентка знаех, че искам да бъда редактор. Когато завърших, записах магистратура „Литературата – творческо писане“ (пак там, в моя си факултет – какъвто и да е, аз си го обичам) и не защото някога съм смятала да пиша, а защото мислех, че знанията за творческото писане ще ми помогнат в желаната професия. Това също не се случи така, както очаквах, но идеята на цялото това словоизлияние не е да се оплача от образованието си, а за да ви кажа, че все пак благодарение на него срещнах правилните хора и днес съм там, където исках да бъда. По време на магистратурата си се натъкнах на всякакви преподаватели – отдадени, непукисти, сериозни, несериозни – знаете как е. Един от свестните беше пиар и собственик на издателство. Именно този човек ми даде възможността да науча неща и да придобия умения, които нямаше кой да ми покаже, взимайки ме на стаж в издателството си. И тук е моментът да ви кажа, издателският бизнес не е това, което си мислите – каквото и да е то, грешно е. Честно казано, все още не съм научила достатъчно за него (ако човек изобщо може да научи достатъчно за каквото и да е), но
ето какво знам година по-късно:
1. Какво е ISBN и как да го получа.
2. Какво е биговане.
3. Какво е Lorem Ipsum.
Добре де, това е в кръга на шегата. Ето какво наистина разбрах.
1. Понякога просто имате късмет. Но трябва и да се потрудите.
Както споменах, имах късмет да започна стаж в издателство – едномесечен, неплатен и напълно недостатъчен. Получавах разнообразни задачи, не само от редакторите, а от целия екип, защото стажът предполагаше да мина през всички отдели. Бях доволна, въодушевена, направо изгаряща от нетърпение да науча нови неща и приемах всяка задача с желание и усмивка. За да бъда честна, наистина се стараех и исках да се справям добре, но исках и да знам къде греша. За щастие получавах обратна връзка и се надявам да съм успяла да поправя каквото е трябвало. Сигурно желанието ми за работа и упоритостта ми са си проличали, защото малко преди края на стажа ме поканиха да остана „още малко“, а по-късно ме назначиха като редактор. Да, случиха ми се няколко късметлийски неща, но истината е, че упоритата работа се отплаща.
2. Ще срещнете всякакви хора.
В издателския бранш е пълно с готини хора. И не просто готини, а хиперяки – такива, които дори не сте си помисляли, че съществуват. Имам щастието да работя с няколко от тях, които (да, завиждайте) правят работата истински купон. В редакторската работа (като при всяка друга) има върхове и спадове. Няма как винаги всичко да е наред и е възможно от време на време да получавате нервни кризи, но в повечето случаи си заслужава. А, ако имате щастието да откриете колеги като моите, то кризите ви винаги ще са споделени и ще приключват със сълзи от смях (хора, обичам ви). Трябва да сте наясно, че ще срещнете всякакви хора: противни, лигави, темерути, всичкоразбирачи, компетентни, некомпетентни, прекалено умни, прекалено обратното-на-умни и т.н., и т.н. – неизбежно е. Но ще срещнете и страхотни професионалисти. Просто ви пожелавам повече от последните.
3. Ще създадете много нови контакти. Ако сте късметлии – и много нови приятелства.
Извън вашия офис и колегите ви ще се запознаете с много хора в бранша. Редактори, коректори, дизайнери, пиари, блогъри, влогъри, писатели, агенти… Всякакви личности, свързани по един или друг начин с книгоиздаването. Дали ще ви се налага да работите с тях, или просто ще ги срещате на фирмени партита, ще си създадете много контакти. Ще общувате много – имейли, панаири, вече споменатите фирмени партита – и както вече казах, ако сте късметлии, ще изградите прекрасни приятелства със страхотни хора.
4. Може би ще качите няколко килограма.
Казвам „може би“, защото зависи от начина ви на живот и личните ви избори. Но работата на стол в продължение на поне 8 часа дневно си казва своето. Е, в нашия офис допринасят виното и шоколадът, които се леят почти ежедневно, но… Истината е, че това е заседнала работа и е напълно възможно да качите няколко килограма (пожелавам ви възможно най-малко или никакви). Дали ще е от заседяването, дали от нездравословния обяд, или от липсата на какъвто и да е обяд, просто бъдете подготвени, грижете се за себе си и помнете, че всякак сте красиви.
И понеже нищо от казаното дотук няма да ви изненада или впечатли, нека ви споделя още няколко неща.
5. Редакторската работа е повече, отколкото очаквате (очаквах).
Ако когато чуете думата „редактор“ (на книги) си представяте човек, който по цял ден си чете книжки и редактира, то тогава не сте далеч от истината, но не сте и толкова близо. Е, ако сте редактор на свободна практика, дните ви ще изглеждат почти по този начин, макар и в 99% от случаите, работещите на този принцип да имат и друга работа, от която се издържат. Всъщност, за огромно мое съжаление, редактирам книги в много малък процент от времето. Разбира се, всеки ден е сам за себе си и не прилича на останалите, но обикновено включва: четене на ръкописи от редакторския имейл, четене на ръкописи от агенти, писане на имейли, четене на ръкописи от автори, които вече издавате, писане на имейли, четене на книги, които са ви направили впечатление и искате да проверите какъв е потенциалът им, писане на имейли и отново – писане на имейли, а някъде там остава редактирането, до момента, в който книгата се оказва спешна и трябва да наваксате с работата. Да, редакторската работа не е само четене и редактиране, но е все така страхотна и аз я обожавам!
6. Колко сложно всъщност е издаването на книга.
Може би си мислите, че издателската работа не е кой знае колко трудна, а може би имате ясна представа. Всъщност, не знам какво си мислите и не знам какво аз си бях представяла, но издаването на книгата има много етапи, за които дори не бях подозирала колко труд отнемат. Повечето хора смятат, че една книга се превежда, редактира се (някои дори не знаят какво прави редакторът, надявам се да не сте от тях) и изведнъж се появява на пазара. Това изобщо не е така, защото преди и след превода (ако книгата е преводна, разбира се) се случват още много неща. Няма да навлизам в подробности, просто прочетете „Как се издава книга – процесът“ – великолепна и подробна статия по темата от нашата магьосница Бени – за да разберете всичко за пътя на книгата. И не забравяйте, колкото и добри професионалисти да са всички ангажирани в този процес, то това не прави работата им лесна или елементарна. Напротив, колкото и да си разбираш от професията, винаги има един проект, който те побърква, една редакция, която не върви или книга, която просто не иска да бъде странирана така, както ти се е искало. Мисълта ми е – уважавайте работата на всички замесени в книгоиздаването, защото благодарение на техния упорит труд, държите тази прекрасна книга в ръце.
В този ред на мисли, ще ви кажа нещо последно.
7. Всички грешим – все пак сме хора.
Случвало се е и на най-добрите – да не забележим грешно изписана дума; да не видим, че някъде има излишна запетая или да не сложим такава, където би трябвало да има; по невнимание да изтрием част от редакцията на и без това мъчна книга; и любимото ми – да изпратим грешен файл в печатницата. Да, знам колко е дразнещо прекрасното чувство от четене на хубава книга да бъде помрачено от някоя правописна, пунктуационна, техническа или каквато и да е друга грешка. Също така знам, че в текста ми дотук има поне 10 грешки, за които не подозирам, но ще трябва да го преживея. Тъй че, преживейте и вие тези няколко пропуска в книгата, която четете (но само ако са няколко, защото на всеки може да се случи, но не трябва да толерираме очевидно претупани книги).
И нещо наистина последно: Не спирайте да четете, да мечтаете и най-вече да следвате мечтите си, защото както знаете – те се сбъдват, стига да се потрудите.
