Савина Николова е един от най-младите главни редактори на българско издателство, но никога няма да я чуете да парадира с постиженията си. Достатъчно скромна е, за да припише всичко това на щастливо стечение на обстоятелствата и на изтегляне на дълга вместо къса клечица. Късмет. Само че не е така. Савина е начело на едно от най-свежите млади издателства в България – Orange Books – и го води с много желание, любов и грижа. И уважение към читателите му. Няма да навлизам в подробности за колко личностни качества и усилия говори това. И още повече – говори за професионализъм и голямо сърце. Сав и Деси стоят зад проекти като: издаването на книгите на Маргарет Атууд на български език, „Косачи“ на Нийл Шустърман, „Завръщане“ на Яа Джаси, поредицата от книги за филмови режисьори, художници модернисти и съвременни писатели на Анди Туи и последното им попадение – картите с български писатели „Царски пищов“.
Щастливо стечение на обстоятелствата
Помниш ли коя е първата книга, която съзнателно си взела да четеш сама?
Имам един ясен спомен, на който не съм сигурна дали мога да вярвам напълно, тъй като паметта ми е доста ненадеждна, но за мен това беше „Хайди“ на Йохана Спири. Когато бях в първи или втори клас леля ми ми подари шест или седем книги от поредицата „Вечните детски романи“ на изд. ПАН. „Хайди“ беше една от тези книги. Отпечатало ми се е ясно, защото помня настървеността, с която я прочетох.
Кой е бил главният мотиватор в семейството ти да заобичаш книгите?
Родители ми. И двама четат много и до днес. Като дете не съм схващала и ми е било много любопитно защо всяка вечер лягат с книга и четат преди да заспят. Чудела съм се какво толкова интересно пише в тия книги, че да го правят всеки ден. По-късно, естествено, разбрах. Като тийнейджър си „взимах назаем“ книги от тяхната библиотека – така съм се срещнала със Стивън Кинг, който баща ми безкрайно харесва. Баба ми също четеше много. Библиотеката ѝ във Варна (тя е от там) е доста голяма и адски винтидж, обожавам я.
Каква си мечтаела да станеш, преди да се ориентираш към книгоиздаването?
Исках да бъда журналист. Като дете бях доста устата, често се изказвах, когато не е уместно, и взимах участие във всеки разговор, който се водеше вкъщи. Майка ми все се шегуваше, че ако не стана журналист, друго няма какво да излезе от мен. И макар и на шега, някак се насочих натам. Не помня някога да съм имала желание за нещо друго. Кандидатствах Журналистика в Софийски университет, но тогава (2008 година) се влизаше доста трудно, за разлика от днес. Не ми стигна балът и записах Книгоиздаване – стечение на обстоятелствата, което благославям и до днес. В момента наистина не си представям с какво друго бих могла да се занимавам.
Как започна професионалното ти развитие?
Бях студентка във втори курс, когато започнах работа в Orange с идеята, че имам много свободно време, което реално може да ми носи някакви пари. Започнах като книжар в един от магазините в столичните молове. Мислех си, че е временно… Малко по малко нещата започнаха да се случват, къде случайно, къде заради това, че си вършех работата добре. От книжар станах супервайзър, от супервайзър станах управител. В един момент Orange решиха да разширят дейността си и да създадат свое собствено издателство. По това време вече завършвах висшето си образование. Един колега, на когото съм благодарна и до днес, беше предложил аз да подхвана работата по издателството, тъй като имам нужното образование. И така започна историята на Orange Books.
Какво е чувството да получиш шанса и да изградиш издателство от първата книга?
Сякаш си изтеглил най-дългата възможна клечка в живота. Но то, реално погледнато, си е наистина така. Книгоиздателският бизнес е занаят, който се усвоява с практиката. Някои от нещата, които съм научила в университета, със сигурност са помогнали, но въпреки това е едно да го знаеш, друго е реално да го вършиш. В първите няколко години се занимавах сама с процесите по издателството – с много помощ от колегите, но все пак сама. Беше трудно, но и адски интересно. Сблъсках се с много ситуации, които ме плашеха и на които не знаех как да реагирам. И един ден цялото това приключение стана още по-вълнуващо, защото екипът се „разрастна“ и станахме две – вече всички ни знаят като Сав и Деси от Orange Books.
Възпитание на читателския вкус
Разкажи ни за работата си – колко дейности съвместява един издателски редактор в България?
Както в повечето български издателства, съвместявам доста длъжности. Разбира се, не работя с текста, като изключим странирането, което владея доста добре (скромна съм очевидно). Има преводачи, редактори и коректори, с които работим. Дизайнери също. Но извън това, върша почти всичко останало. Правя подбор на заглавия, оферирам ги, подписвам договори, ценообразувам, работя с печатници, възлагам задачи, поддържам социални мрежи, мъдря маркетингови активности и още, и още. И макар да говоря в единствено число, то доста от тези процеси се отнасят и за двете ни (за щастие). Но всъщност нямам против да правя всичко това, защото считам, че го правя добре, а и за добро или за лошо съм от хората, които трудно делегират задачи. Имам си начин и обичам да си го правя по моя си начин.
Кои са откритията, с които най-много се гордееш, и книгите, които те е яд, че не си издала?
Мисля, че винаги ще се гордея с факта, че Маргарет Атууд е част от нашия каталог, макар да не я считам за откритие, тъй като тя си беше популярна и преди нас. Така че ако трябва да е наистина книга, която аз съм открила, бих казала че „Тайните, които не разкрихме“ на Лара Прескот и „Косачи“ на Нийл Шустърман са двете ми най-големи гордости, макар и коренно различни една от друга. Друго голяма гордост ми е Цветелина Владимирова, която отчасти сама си ни намери, но въпреки това я усещам като мое откритие. Яд за чужди книги ме хваща много рядко, тъй като повечето, които не сме успели да издадем, са попаднали в ръцете на добри изтелства и те са се справили чудесно с реализацията им.
Има ли нещо, което би променила в издателския бранш? Съществува ли някаква чужда практика, която смяташ за много успешна и би желала да се приложи в България?
О, със сигурност има много какво да се променя в бранша. Ще ми се издателствата да мислят малко повече за него като цяло, а не само за това как да продадат тиражите си. Ще ми се да се обръща по-голямо внимание на възпитанието на читателски вкус – нещо много крехко, което се руши лесно от недобре направени книги, от книги с огромни намаления и прочее. Иска ми се всяка една книга, излязла на пазара, да е направена с грижа и внимание към всеки един детайл – от качество на текста до избор на хартия и корица. Колкото до чуждите практики, голяма част от тях са неприложими тук, тъй като пазарът ни е в пъти по-малък от тези в Централна Европа например. Нещото, което ми прави впечатление в Германия (където ежегодно посещавам панаира на книгата във Франкфурт) е колко изваден от книжарниците е образът книгата – можеш да видиш реклама за ново заглавие докато пътуваш в градския транспорт, на улицата, на билборд. За съжаление, това е нещо, което тук малко издатели могат да си позволят.
С постоянство и желание всичко се постига
Кои качества според теб са незаменими, що се отнася до работата в книгоиздателския бранш?
Тук бих казала, че най-важно е уважението към читателя. Ако имаш това, то почти със сигурност ще си свършиш работата както трябва – от подбор до краен продукт.
Кои са най-големите предизвикателства, които стоят пред теб, когато станеш сутрин и се приготвиш за работа?
Мисля, че печеленето на вниманието на читателите е едно от най-големите предизвикателства. Ежедневно на пазара излизат нови книги и е огромно признание и привилегия, когато читателите обръщат внимание на това, което ти си им дал. За мен това е най-трудното. Да, винаги може да „хвърлиш“ една книга на хората без да те е грижа какво ще се случи с нея, но не там е въпросът. За мен е важно Orange Books да има верни читатели, които вярват в нещата които правим, доверяват ни се със всяка следваща книга. Мисля, че в момента сме успели да го постигнем. Предизвикателство е да го запазим.
Какво би посъветвала хората, които в момента мечтаят да работят в издателство?
Да не се откъсват от книгите. Да следят тенденции, да четат книги и да четат за книги. Издателският бизнес изисква много труд всеки ден. Но с постоянство и желание всичко се постига. Нека не го забравят.
Препоръчай ни книга, която ти е помогнала много в професионален план.
Със сигурност наръчниците за InDesign са най-ценни за страньорското ми аз. Колкото до книгоиздаването, за мен по-важни са сайтовете, от които чета за книги, например The Bookseller, The Guardian, Publishing talk. А и доста от нещата, които са ми помогнали, са дошли от колеги, а не от книги. Има един куп правила и закони в книгоизването, които съм научила от хора в издателсткия бизнес и от това как и какви книги правят.За което искрено им благодаря.
