Блогът Benitorial се завръща ударно с интервю с Йоана Ванчева – редактор, креативно ядро и комуникационен специалист в издателство „Емас“.
Йоана (заедно с моя звучна милост) е смехът на всеки панаир – радостта ѝ от години кънти из етажите на НДК и шатрите на алеите. Всички колеги ще се съгласят, че не чуят ли бурния ѝ кикот, панаирът не е бил в пълната си цялост. Тя е и един от най-младите специалисти с най-дългогодишен опит в сферата – все пак сама признава, че от дете обикаля борсите и печатниците. Немалко хора си представят именно нейното лице, когато стане дума за семейното издателство „Емас“ – тя просто е навсякъде! Отдадена на професията, Йоана се е сблъсквала с почти всяко предизвикателство в работния процес и го е преодолявала. С нищо не можете да я изненадате. Или затрудните. За наша радост е готова да сподели опита си – за начало в това интервю.
Читателска кариера
Помниш ли коя е първата книга, която съзнателно си взела да четеш сама?
Неведнъж съм се мъчила да си спомня, защото ми се иска да знам как е започнала читателската ми кариера, но без успех. Със сигурност си спомням обаче колко се беше изнервила баба ми, бивша учителка по български, докато ме учеше да чета. Бях на пет и инатливо заявявах, че букварът е невъзможно труден. Наистина ми изглеждаше непреборим. Докато един ден не хванах вестника на дядо, той така съсредоточено и сладко си го четеше ежедневно… И почнах да чета с него.
Кой е бил главният мотиватор в семейството ти да заобичаш книгите?
У дома винаги е имало осезаемо книжно присъствие – и майка ми, и баща ми са запалени читатели, а майка ми освен това е филолог, по професия преводач и редактор. Като съвсем малка в началото на 90-те нямаше особено изобилие от детски книги, но каквото се появеше на пазара, майка ми го взимаше за мен. Все още пазя всяка една, макар че някои са препрочитани до разпадане – каквото имаше преведено от Роалд Дал, „Хрониките на Нарния“, Боско… Имам невероятния късмет да съм израснала с огромна семейна библиотека, която вече като тийнейджър „чоплех“ постоянно. Заради разностранните интереси на читателите вкъщи можеше да намериш всичко и благодарение на това съм имала възможност без много да му мисля да експериментирам с жанрове, периоди, автори.
Книгата като професия
Каква си мечтаела да станеш, преди да се ориентираш към книгоиздаването?
Да си призная, като тийнейджър бях доста хаотична, учех, каквото ми е интересно, а не каквото трябва, и не помня да съм имала усещането за призвание. Реших, че искам да се занимавам с връзки с обществеността и това беше първото ми желание при кандидатстването във Факултета по журналистика. Е, балът не ми стигна за малко, влязох специалност Книгоиздаване и това се оказа най-правилната посока за мен.
Как започна професионалното ти развитие?
Израснала съм с издателската дейност и с книгата като професия. Както вече споменах, майка ми е преводач и редактор, била е част от екипа на издателство „Народна култура“ и след промените решава да си сложи главата в торбата и да създаде свое. Така през 1992-ра се ражда „Емас“, аз пък едва две години преди това. Детството ми е изпълнено с дни, прекарани на книжната борса, тогава „Балкан“, или в печатницата при масата на технолозите, наведени над схеми на книжни тела, или возеща се върху пакети книги на товарна количка, бутана от майка ми… У дома беше пълно с ръкописи, кутии, пълни с книги на паус хартия, идваха преводачи, автори, художници. Дори не мога да обясня сега как така не ми е било ясно, че точно това ще правя и аз. Но винаги съм помагала с нещо и съм знаела какви са процесите, виждала съм кое как се прави и неусетно, някак естествено, започнах да правя все повече.
Какво е чувството да получиш шанса да доизграждаш и модернизираш едно от издателствата с най-сериозни традиции в българското книгоиздаване?
Чувството не е само едно, тази работа е редица чувства – гордост, грижа, любов, но и страх. Ежедневно се считам за късметлийка, защото професията ми действително беше въпрос на шанс. Именно от това, от привидната случайност, пък произлизат и по-неприятно обагрените усещания, за голямата отговорност, нуждата да давам всичко от себе си и още отгоре, за да оправдая доверието. „Емас“ е семейство, съвсем буквално, и вярвам, че именно в това е душата на издателството ни. И съм си поставила за цел това семейство да става все по-голямо и да бъде част от читателския живот на все повече хора.
Разкажи ни за работата си – колко дейности съвместява един издателски редактор в България?
О, правиш всичко – ама наистина всичко. 🙂 Подбираш заглавие, което смяташ, че е подходящо за издателския ви профил, и след това извървяваш заедно с това заглавие целия път от зараждането на идеята до рафта в книжарницата. Твоя отговорност е да избереш правилния екип, който да работи по книгата: преводач, дизайнер, редактор, коректор, страньор. Правиш график на процесите и се опитваш да следиш как се движи влака, макар че аз вярвам, че работата с текст не бива да се пришпорва излишно. От това страда книгата, а в крайна сметка целта е да направим най-доброто по силите си за нея, и по този начин – за читателите. Работата има много романтични аспекти, безспорно, но всъщност никак не почива върху абстракции. До голяма степен се състои в организиране, планиране, в комуникация с литературни агенти, печатници, търговци, медии, в отмятане на куп административни задачи, създаване на маркетингови планове, мъдрене на ПР стратегии…
Кои са откритията, с които най-много се гордееш, и книгите, които те е яд, че не си издала?
Яд не ме хваща – по-скоро се радвам, че книга, към която съм изпитала такова „привличане“, се появява на нашия пазар. Случвало ми се е да се колебая за някое заглавие или пък да не спечеля правата при преговори, но винаги след това книгата е излизала в достоен вид и обгрижвана правилно от колегите. Най-скорошната радост и гордост сред моите открития е „Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб, в чието писане пък се влюбих преди години с трилогията „Цветовете на магията“. Историята на Ади Лару много силно ми проговори и целият процес по реализирането на книгата у нас беше песен – всички работиха по нея с невероятен професионализъм и с виден кеф и вярвам, че си личи. Винаги си личи!
Двете страни на една и съща монета
Има ли нещо, което би променила в издателския бранш? Съществува ли някаква чужда практика, която смяташ за много успешна и би желала да се приложи в България?
Книгоиздаването у нас не е много добре регулирано, има много неща, които мечтая да са другояче. Трябва да сме по-обединени като бранш, защото книгоиздаването е бизнес, но и обществена кауза и не можем да си позволим да изместваме фокуса другаде. Най-голямата ми мечта е най-сетне да се прилага международният библиотечен стандарт и библиотеките в България да работят, както е редно – те са болезнено нужни за разрешаването на редица други проблеми в книгоиздаването и въобще в обществото. Да, май това искам най-много – съвременни библиотеки!
Кои качества според теб са незаменими, що се отнася до работата в книгоиздателския бранш?
Както във всяка друга работа, пък и не само що се отнася за работа, вярвам, че човек трябва да бъде здравословно самокритичен. В книгоиздаването не остава много място за его, или поне на мен така ми харесва да си мисля. 🙂
Кои са най-големите предизвикателства, които стоят пред теб, когато станеш сутрин и се приготвиш за работа?
Като за начало да стана навреме? Сутрините не са ми силата, нооо шегата настрана – събуждането е съпроводено от все по-жужащ рояк мисли какви са задачите за деня, какво не съм успяла да свърша предния ден и изобщо все такива приятни неща. Всеки ден всъщност носи различни предизвикателства, което прави работата и по-трудна, и по-вълнуваща.
Какво би посъветвала хората, които в момента мечтаят да работят в издателство?
Бих ги посъветвала да не се страхуват да започнат. Вярвам, че има място за всеки, без значение дали като част от екипа на вече утвърдено издателство, или като ново име. Многообразието е единствено в интерес на книгата, а тя е царицата. Но най-вече съветвам всеки бъдещ и настоящ колега да си остане на първо място читател и винаги да се отнася към книгите, по които работи, като такъв. За да не забравя какво иска читателят и да прави всичко възможно да му го дава. Издателят и публиката са двете страни на една и съща монета и много повече ни обединява, отколкото дели.
Препоръчай ни книга, която ти е помогнала много в професионален план
Хм, не мисля, че мога да цитирам определена книга. Професионалните знания са дошли от опита на други колеги, най-вече от „вътрешността“ на „Емас“, от дългогодишно следене на нашия и световния книжен пазар. Чета и следя професионални издания, тенденции, читателски платформи… Най-важните за мен книги чисто професионално всъщност са тези, които определям като „перфектни издания“ – добрите примери с качествен превод, изпипано оформление, впечатляващо полиграфическо изпълнение. Те са най-добрият учебник по книгоиздаване.
