До неотдавна Ива Колева беше митично същество, за което знаех няколко неща: че е един от коректорите с най-професионално отношение; че обича всичко на точки и прекрасни тениски със забавни и откровени надписи; че в края на годината става Идва Коледа и че хората я обичат и тя обича хората. После се запознахме, първо онлайн, сетне и на живо, с нея и сърдечната Алиса с пухкавата козина и лудия нрав, и се уверих, че Ива Колева е не само коледно, а целогодишно чудо. Тя е поредната магьосница на текста, с която имам честта да разговарям в Benitorial. Какво правят коректорите и има ли нужда от тях, когато „преводачът е достатъчно грамотен“ – отговаря ни усмихнатата Ива.
Снимка: личен архив
Помниш ли коя е първата книга, която съзнателно си взела да четеш сама?
„Патиланско царство“ на Ран Босилек.
Кой е бил главният мотиватор в семейството ти да заобичаш книгите и текста?
Детската ми библиотека изобилства от прекрасни издания. Майка ми съвсем целенасочено ги е подбирала и е искала да ме изкуши, наскоро ми го призна. Четеше ми, когато бях дете, и в един хубав ден, на солидната възраст от 5 години, сама ѝ прочетох стихотворение от Асен Разцветников.
Каква си мечтаела да станеш, преди да се ориентираш към текстовото магьосничество?
Актриса. Но от малка си мечтаех и да се грижа за книгите – без ясна представа как, но пък с категорично желание.
Какво точно прави един коректор и как се реши да се захванеш именно с тази професия?
Коректорът отстранява граматическите, стилистичните и печатните грешки. Това пише в учебниците. Всъщност коректорът чете наум на срички, настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, а бедният човек не спи, а бди над текста. Изчита го минимум два пъти (когато имам възможност, го чета три пъти – за щастие и спокойствие). Реших се след сблъсък с една грешка в книга. Още на първата страница прочетох „Срах ли ви е?“ вместо „Страх ли ви е?“. Извинете за примера. Станах коректор, за да се грижа за думите така, както те се грижат за мен.
Кое е най-трудното в професията на коректора? А най-сладкото?
Най-сладко е да видиш, че текстът е с изпрани дрехи и с изгладена якичка. Може да забележиш и някое петънце, неизбежно е, но се стремиш да не оставяш петънца. Трудното идва, ако преводът и редакцията не са на нужното ниво. Тогава или самият ти започваш да редактираш, или връщаш текста. Но при това положение набелязаните срокове няма как да се спазят. Затова е важно всички, които работят по книгата, да са вещи, добросъвестни и внимателни.
Имаш ли история в професионалния си живот, която сега можеш да разкажеш със смях, но преди далеч не ти е било смешно?
Спомням си, че в една книга бях оставила „запетая“ – ей така, като дума, а не като знак. Необяснимо ми е как е станало.
Как протича коригирането на една книга?
Тишина, пълно отдаване на конкретната книга. Изчитам я веднъж. Ако се налага, коментирам части от текста с редактора или с преводача. След първия прочит я пращам за страниране. После я чета на пидиеф – един или два пъти. Изпращам последни корекции и след нанасянето им задължително сверявам. Звучи суховато, но аз много обичам този процес. И държа да се спазва, инак стават чудни гафове. Предполагам, чували сте за случая „Пешо, дотук са нанесени корекциите“ – това изречение фигурира в реална книга.
Какви текстове ти е най-приятно да минават през вещите ти ръце?
Текстове, които могат да ме развълнуват. Качествената литература е важна за сърцето ми.
Мислиш ли, че на коректорите се отдава нужното уважение? Все пак тяхната професия често бива неразбирана от много хора и някак прехвърляна в задълженията на редактора?
Обръща им се внимание само когато читател забележи грешка/грешки в текста. А когато книгата е „чиста“, рядко има аплодисменти. Нека да уточня: каквото и да правиш, колкото и хора да изчетат текста, все нещо ще остане. Посветила съм част от времето си на това да разбера защо остават грешки в книгите – колкото и да си старателен и да те е грижа. Ето едно обяснение, което получих от специалист: човешкият мозък не е способен да обхване, да види всичко. Дори за секунда нещо може да те разсее и да се отплеснеш. Но стремежът винаги трябва да е: всички грешки извън книгата.
Има ли нещо, което би променила в издателския бранш? Съществува ли някаква чужда практика, която смяташ за много успешна и би желала да се приложи в България?
Иска ми се сроковете за работа да не са толкова кратки. Да не се пренебрегва ролята на коректора. „Преводачът е достатъчно грамотен, нямаме нужда от коректор“ не работи. Дори наистина да се справя добре с езиковите правила, доказано е, че човек не може да види грешките си в текста, който е произвел, трябва страничен поглед.
Какво би посъветвала хората, които в момента мечтаят да станат коректори?
Да четат, да са самокритични, да са последователни, да работят професионално и безкомпромисно, защото написаното слово остава.
Препоръчай ни книга, която ти е помогнала много в професионален план.
За моята професия най-верният помощник е правописният речник.
