Един от най-запомнящите се разговори с моя ментор, която ме въведе в редакторската професия, беше за издателския процес. Подкани ме да ѝ разкажа как според мен се издава една книга и след като пресъздадох наученото в университета, тя се усмихна и отвърна, че много от нещата са различни на практика. Предположението ми, че тази тема предизвиква интерес у навлизащите в професията, се затвърждава от всеки стажант, когото съм обучавала досега.
Затова реших да опиша в най-широки рамки процеса по издаване на книга в България. Много от точките, разбира се, варират. Много от споменатите длъжности се изпълняват от един човек, вместо от екип. В България често един човек съвместява от две до пет длъжности. Планирала съм много статии в тази връзка и много дискусии относно разпределянето на функциите в издателствата тук и по света, но нека възприемем този текст като основа за по-нататъшни разговори.
Проучване на издателския каталог и конкуренцията
Когато започнете работа за издателство – дали на трудов или граждански договор, задължително трябва да започнете от проучването на издателския каталог и конкуренцията. Отделете достатъчно време, за да разгледате сайта на издателството, да се ориентирате кои са основните му направления и най-големите му бестселъри. После проучете кои са основните конкуренти на това издателство. Ако главното направление на фирмата са книгите за бизнес и лидерство – проучете кои са издателите на подобен тип заглавия. Чак когато сте направили това проучване, сте наистина готови да се захванете с която и да е възложена задача.
Търсене и подбор на заглавия
Като изключим основните методи за ориентация в новостите в книгоиздателския бранш в световен план, а именно големите панаири – във Франкфурт, Лондон, Париж, Болоня и т.н., основен метод за търсенето на заглавия са каталозите. Всички издателства, които предлагат заглавия за продажба в други страни, разполагат с такива и ги разпращат или директно, или посредством регионалните си литературни агенти към издателства, с които са си сътрудничили. В България литературните агенции се броят на пръстите на едната ръка. Те представляват голяма част от чуждите автори, агенти и издателства на българския пазар и изпълняват ролята на посредник между тях и издателя у нас. И накрая, но не на последно място, идва любимият ми метод на търсене – чрез ровене в големи онлайн платформи за продажба на книги, класации на утвърдени медии и следене на чужди блогове и влогове.
Обикновено тази работа се извършва от така наречения rights manager или мениджър авторски права, който проучва заглавия, дава харесаните от тях за рецензия и след това се занимава с уреждането на правата на избраните заглавия. В България малко издателства разполагат с такава позиция и най-често функцията се изпълнява от издателските редактори.
Рецензиране
След като дадено заглавие на пръв поглед е сметнато за подходящо за съответния издателски каталог, от агента се изисква файл (все по-рядко книжно издание) за рецензиране. Файлът се предоставя на рецензент, който изчита книгата, проучва автора, преглежда чужди ревюта и статии за него, както и оценките за книгата (ако вече е издадена) в платформи като Amazon и Goodreads, и съставя рецензия на база на прочетеното, собственото мнение за текста и съображенията, които има след прегледа на издателския каталог. Ако рецензията е положителна, заглавието се обсъжда на редакторска среща (на която не присъстват само редакторите, а напротив – желателно е там да е целият екип на издателството) и се взима решение дали издателството се интересува от книгата, или не.
Офериране и договор
Ако издателството се интересува от даденото заглавие, то процесът преминава към изготвянето на оферта. При нея е нужно внимателно обмисляне на ориентировъчните тираж и цена на книгата, защото финалната сума, която издателството предлага като аванс за закупуването на правата, зависи точно от тях. При добро развитие на събитията офертата бива приета и се преминава директно към подписването на договор. Но понякога, особено ако става въпрос за популярно заглавие или автор, към когото интерес са проявили няколко издателства по едно и също време, българският или чуждият агент организира наддаване.
Превод
И тук се стига до една от най-важните части от процеса по издаване на книги. Намирането на най-подходящия преводач за съответното заглавие. Често издателите имат набор от преводачи, с които работят и възлагат заглавията на произволен принцип. Но ако заглавието не попадне в правилните ръце и преводачът му не го харесва, не се интересува от темата или просто в момента не е на правилната вълна, то тези проблеми винаги си проличават в текста. Опитният преводач, който харесва възложения му текст, е най-добрият преводач. Шанс, разбира се, заслужават и начинаещи преводачи или преводачи, с които издателството никога не е работило. В такъв случай, най-сигурният вариант е да им се възложи пробен превод в рамките на 10-15 страници, за да се придобие представа за уменията им.
Редакция
Ако погледнем към чуждия пример, ще видим колко много видове редактори има. В България обаче има основно три разновидности на професията: редактор, издателски редактор и главен редактор. Първият се занимава само и единствено с текста, вторият поема много повече функции, сред които менажиране на правата, комуникация с всички специалисти по веригата на издаваното заглавие, генериране на идеи и сетне – редактиране на текстове. Главният редактор е една от движещите сили на едно издателство. Освен всички останали дейности, той има отговорности към стратегията на издателството, към сътрудниците, екипа. Той е своеобразен мост между изпълнителната и ръководната сила на фирмата.
От преводача текстът отива при редактора, който прави стилистични, смислови и фактически поправки и допълнения по превода. В много случаи той има отговорността да изготви и текстовата основа за пиар кампанията около книгата. В случай че става въпрос за непреводно заглавие, редакторът има за задача да посочи всички пробойни в текста на автора и да работи заедно с него по поправянето им и изчистването на книгата.
Консултант
Ролята на консултанта доста често се пропуска, а не бива. Консултантът може да бъде специалист във всякаква област – от лингвистична до медицинска, който отговаря за премахването и коригирането на всякакви неточности, свързани със спецификата на областта му, в текста. Той обикновено работи след редактора и често носи много голяма отговорност за точността на терминология, език, факти.
Коректор
Напълно погрешно е разбирането, че ролите на редактора и коректора се припокриват и могат да бъдат вършени от един и същи човек, що се отнася до едно издание. Не, не могат. Не и ако искаме максимално чист и изпипан текст. Погледът на редактора и погледът на коректора са различни, очите им търсят различен вид грешки и съответно са склонни да пропускат останалите. Затова ролята на коректора е изключително важна, защото всички читатели са наясно колко е дразнещо да виждаш грешно изписани думи и пропуснати пунктуационни знаци, докато четеш книгата си.
Страниране
Страньорът и коректорът работят ако не паралелно, то при всички положения – зависими един от друг. Така че позициите им в тази подредба могат да бъдат сменени в зависимост от системата на работа на съответното издателство. В миналото текстовете са се четяли само на хартия – и от редактора, и от коректора. Днес редакторите работят предимно на файл, все по-често и коректорите правят първата си коректура на файл, вместо на вече странирана книга. В този случай, коректорът чете текста за първа коректура, след което текстът отива за страниране. Ако коректорът чете само на хартия – то страньорът поема текстовия файл директно от редактора/консултанта и го странира, за да бъде разпечатан за първа коректура. Независимо от първия етап, след странирането и първата коректура, чиито поправки биват нанесени върху работния файл от страньора, текстът се разпечатва отново за втора коректура, която след това отново се нанася от страньора. Той отговаря за вътрешното оформление на книгата или по-точно – на тялото ѝ. Ревизията на нанесените поправки се извършва или от коректора, или от отговорния редактор.
Дизайн и корица
Макар да съм поставила този етап тук, той може да присъства на всяко едно място след подписването на договора. Изготвянето на корицата е независимо от останалите процеси, особено ако дизайнерът/художникът може да прочете книгата на изходния ѝ език (да, все още вярвам, че е важно дизайнерът/худижникът да прочетат книгата или поне да се запознаят със съдържанието ѝ, преди да започнат работа по корицата). Дизайнер и художник не са взаимозаменяеми понятия, макар много от художниците, които се занимават с книги, да са и дизайнери. Художникът рисува, дизайнерът сглобява изображения, подбира подходящи шрифтове и оформление, изготвя файлове за цветни проби (отпечатана точна проба на корицата, на която могат да се видят тоновете на използваните цветове – служи за ориентир на издателя и печатаря) и файлове за печат на корицата.
Ценообразуване и печат
След като сме наясно с параметрите на книгата, имаме известна яснота за желания тираж и обмислим внимателно всички допълнителни довършителни процеси, които включва желаната от нас визия, можем да отправим запитването си към една или повече печатници. Както и молба за издаване на ISBN номер от Национална библиотека.
Най-сетне стигаме до момента, в който книгата е на прага да се реализира във физическо тяло. След като тялото и корицата на изданието ни са с финализирани проекти и готови за печат файлове, идва времето за ценообразуването. Идеята за корична цена не пада от въздуха, но всеки издател има собствен метод за изготвянето ѝ. Ще допълня единствено, че тя зависи от всички разходи, обема на изданието, от това дали е луксозно, или не, от това дали е отправено към масовата публика или към конкретна, по-свита таргет група. Получим ли и желаната корична цена, изпращаме (пускаме) тялото на книгата за печат и изчакваме печатницата да ни съобщи размера на гръбчето на изданието, за да довърши дизайнерът файла на корицата за печат.
PR и маркетинг
Работата на пиар и маркетинговите специалисти започва още преди подписването на договора. Тяхното мнение е от решаващо значение за подбора на дадено заглавие и в оптималния случай идейният процес по рекламните и пиар кампаниите тече паралелно с работата по текста и корицата. Рекламата, изпреварваща фактическото издаване на книгата, е много важна, но също толкова важни са пиар и рекламните кампании последващи датата на издаването. В България тази дейност често включва изпращане на прессъобщение, организиране на дискусии и събития, свързани с книгата, създаване на съдържание и игри и платени кампании в социалните мрежи, връзка с инфлуенсъри, присъствие в телевизионни и радиопредавания и т.н.
Разпространение
След отпечатването си, книгата пристига в търговското представителство на издателя, често на една от двете книжни борси в София – „Болид“ или „Искър“. Ако издателят не е договорил разпространителската си функция с външен търговски представител, то той разполага със свой служител и офис на издателството на една от двете борси. Оттам с книгата се снабдяват всички търговци на дребно, т.е. физическите и онлайн книжарниците. Те получават търговска отстъпка от всяко издание, която в оптималния случай покрива разходите им и им осигурява печалба.
Повечето издатели използват фирмения си сайт като собствена платформа за продажба на заглавията си. Това им позволява да осъществяват независими търговски кампании и да получават по-изгодна реализация на изданията си.
И така книгата в ръцете ви достига до вас, драги читатели.
Така се случва цялата магия, скъпи бъдещи книгоиздатели.
Избрахте ли вече своята роля във веригата?
