Когато професията ти се влюби в теб, отдай се или бягай

Любов от втори поглед

Случвало ли ти се е да гониш нещо, което все не успяваш да хванеш, а да подминаваш отново и отново нещо по-добро, което не виждаш? Забелязал ли си го неочаквано в определен момент? Или то е забелязало теб преди това? Мисля, че е време за клишираното изречение: винаги се случва това, което трябва да се случи и е най-доброто за теб в настоящия момент. Така започна моят (все още кратък) професионален път в света на книгите. С любов от втори поглед.

Още в гимназията знаех, че искам да се занимавам с медии. Представях си една романтична журналистическа професия, естествено продължение на доброто ми представяне в часовете по български език и литература и чужди езици (колко далеч от истината съм била преценете сами). Когато завърших, кандидатствах „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, но започнах да уча в специалност „Книгоиздаване“. И въпреки че това не беше мечтаната от мен специалност, се записах с идеята, че ако имам висок успех, ще мога да се преместя в така бленуваната „Журналистика“. И тук идва моментът с гоненето.  

След първата година в университета за кратко бях стажант в БНТ. Беше интензивно преживяване, научих много и имах страхотен ментор. Приближавах се до практиката и ми харесваше. Мина и втората година и отново дойде време за летния стаж. Този път обаче реших да опитам да потърся място в някое издателство, защото, така и така нямаше да го работя, „поне да видя за какво става дума“. Писах на десетки издателства, но отговор не идваше… до един следобед, в който пишех курсова работа в библиотеката във факултета и реших да проверя електронната си поща. Имах имейл от Илияна Бенова – главен редактор на издателство AMG Publishing. В него тя обясняваше, че с готовност ще се отзове на молбата ми за летен стаж, ако я убедя, че не ме плаши това да уча бързо и гъвкаво и че съм отговорен и сериозен човек. Това беше моментът, в който нещо ми каза „Спри да гониш. Обърни се, за да видиш какво има до теб“.

Първата крачка от дългия път

Никога не съм се възприемала като книжен червей, дори не съм си давала сметка каква голяма част от живота ми всъщност са книгите. Не съм се замисляла какъв е пътят на една книга до читателя. Предстоеше ми да разбера. След месец в издателството с екипа създадохме топли и приятелски отношения. „Г-жа Бенова“ стана „Бени“ – един от хората, помогнали ми най-много в пътя ми на развитие, защото ми се довери и ми подаде ръка. Стажът свърши, но нещо ни казваше, че ще се срещнем отново. След три месеца вече бях редактор в издателството, а след година – главен редактор. Аз поех отговорността да заема мястото на Бени, чийто нов път я зовеше. Вече бях част от семейството на книгите (или чак тогава осъзнах нещо, което винаги съм била).

Завърших „Книгоиздаване“, след това и „Бизнес администрация“ в НБУ. Дадох си сметка колко е важно да познаваш терминологията и да можеш да построиш постепенно моста между теорията и практиката. Срещнах отдадени на работата си преподаватели, както и бъдещи професионалисти в лицето на колегите си. За мен най-ценното в образованието е не да натрупаш моментни знания, а да развиеш отношение към бъдещето си, да се научиш как постоянно да търсиш и никога да не спираш да учиш. Това е първата крачка от дългия път.

Пет години след срещата ми с Бени, все повече се убеждавам в твърдението си, че понякога трябва да оставиш нещата да се случат естествено. Днес съм по-различен главен редактор на AMG Publishing – след десетки издадени книги, стотици въпроси и отговори, нови запознанства, вълнуващи събития, терзания и усмивки… Различна ще бъда и утре, защото искам и защото развитието е най-естественото нещо в живота на човек, който вижда смисъл в това, което прави. Занимавам се с неща, които винаги са били част от мен – със словото като изкуство и с изкуството като слово. Книгите са уникално съчетание между творчество, наука, инженерна мисъл, креативност, емоции и прагматизъм. Това да можеш да изразиш себе си, да създадеш нещо стойностно, което да е полезно на някого, е изключително усещане. Това да си помогнал на един човек да разгърне книга и да се запали още повече по четенето, е голяма награда. Да си свързал автора и читателя и да си видял удовлетворението от двете страни, е неописуемо. Имах късмет професията ми да се влюби в мен. И аз ѝ отвърнах със същото.

Най-трудните предизвикателства са винаги вътре в теб

С цялото това романтично представяне на началото на професионалния ми път не искам да кажа, че не е имало трудности. Разбира се, за да оцениш къде се намираш, основна роля имат препятствията и предизвикателствата и – вероятно няма да изненадам никого – най-трудните винаги са били вътре в мен. Не обичам да използвам клишето, че на младите хора се гледа с леко пренебрежение, защото са млади, но на всеки се е случвало да се чувства не на място, да се пита дали е достатъчно добър, да бъде обект на присмех. Аз имам късмет да работя с хора, с които взаимно се възприемаме като личности с качества и умения и това ни мотивира да ставаме все по-добри всеки ден и да водим все по-смислени разговори за общите ни цели.

В книгоиздаването в България има много, много видими дупки и подводни ями. Доста неща могат да откажат един човек да се развива в тази област. Цялостното възприемане за книгата все още не е достъчно адекватно на случващото се в дигиталната ера. Сякаш понякога не се виждат хилядите възможности за изтупване на книгата от прахта… или просто си затваряме очите, защото не ни се занимава. Боли, когато посетиш няколко международни панаира на книгата и видиш какво означава думата Fair. Понякога в родината личи просташкото, понякога към доматите човек се отнася с по-голямо уважение, отколкото към книгите по левче в кашоните… И не че към храната не трябва да изпитваме преклонение, но духовната храна е не по-малко важна. Естествено, няма как да сложим всички в бранша под общ знаменател. Всяко издателство е различно и така трябва да бъде. И все пак изпъкват тези, които създават новата история на книгата, които имат нови идеи, които търсят креативното, които разчупват стереотипите. Силно вярвам, че нещата се развиват, че издателствата стават все по-конкурентоспособни, че търсим идеи от развитите икономики и нещата ще се обновят. Може би ако сме една идея по-задружни като семейство на книгата и тенденциите за утрешните издания станат по-важни от сплетните и изтъкването на проблемите, това ще се случи по-лесно и бързо.

Да бъдеш част от книгоиздаването в България е истинско приключение – с хубавите и лошите страни, този бизнес е много интересен, разнообразен и смислен. Човек невинаги може да планира своето бъдеще до най-малкия детайл. Понякога ще се вижда ясно, понякога няма да вижда дори силует. Но в едно съм сигурна – най-големият двигател на мислещия човек, е страстта за по-добра негова версия утре. Здравата работа е най-доброто лекарство срещу ниското самочувствие, а развитието е дълг. Защото не е срамно да не знаеш. Срамно е да не искаш да се научиш.